Al Pacino
Ето нещо за любимия ми актьор!
Алфред Джеймс Пачино (на английски: Alfred James Pacino), по-известен само като Ал Пачино (Al Pacino) е американски актъор. Роден е в нюйоркски квартал Бронкс на 25 април 1940 г. в семейството на Салваторе и Роуз Пачино, които се развеждат, когато Пачино е още дете. Произходът му е сицилиански; неговите дядо и баба по майчина линия имигрират в САЩ от Корлеоне, Сицилия, Италия.
В края на 60-те Пачино се учи при легендарния учител по актьорско майсторство Лий Страсбърг.
Истинското му име е Алфредо Джеймс Пачино. Баща му Салваторе напуска семейството, когато Алфредо е още бебе и грижите за него поема неговата майка и нейните сицилиански родители. Израства в Манхатън.
Като тинейджър се захваща с каква ли не работа, включително и като театрален разпоредител и строителен надзирател. Пачино обаче се цели по-високо и съвсем скоро се записва в студиото на Хърбърт Бъргоф, където изучава драма и изкуства. На седемнадесет години се премества в централната част на Ню Йорк, за да продължи театралното си образование.
Първата му роля е в театралната постановка "Hello Out There", режисирана от неговия наставник и приятел Чарлс Лоутън. В средата на шестдесетте работи в “Cafе La Mama” и в “The Living Theatre”, където изпълнява брилянтно редица поддържащи роли.
Пачино се записва да учи в прочутото "Актърс студио" на Ли Страсбърг, където усвоява тайните на актьорското майсторство. В края на 60-те години работи в театъра на Чарлс в Бостън, където се появява в редица постановки като "America Hurrah" и "Awake and Sing" (и двете през 1967). През 1968 г. се връща в Ню Йорк и участва в пиесата "The Indian Wants the Bronx", за която печели наградата на театралната гилдия за най-добър актьор.
Следва нова награда този път за поддържаща роля за участието му в "Does a Tiger Wear a Necktie?" (1969). През същата година сдружението на столичните драматични критици го обявява за най-обещаващия млад актьор. И най-сетне, след като завладява сцената, Пачино решава да опита и в киното. Прави дебюта си през 1969-а във филма "Me, Natalie". Малко след това получава и първата си главна роля (на наркоман) в "Panic in Needle Park" (1971) на Джери Шацбърг.
Режисьорът Франсис Форд Копола е толкова впечатлен от изпълнението му, че решава да го вземе за ролята на Майкъл Корлеоне в “Кръстникът” (The Godfather 1972). Това е безпорно една от най-големите роли в модерното американско кино, въпреки скептично настроените критици към почти неизвестния до момента Пачино, при наличието на звезди от ранга на Уорън Бийти и Джак Никълсън.
В ролята на Майкъл от ганстерската сага на Копола талантът на Пачино буквално експлодира. Филмът е приет с възторг, а Пачино получава първата си номинация за "Оскар" за поддържащ актьор. Две години по-късно повтаря успеха си с ролята на вече зрелия Майкъл Корлеоне в продължението "The Godfather II" (1974). За следващите си проекти Пачино сътрудничи на режисьора Сидни Лъмет и резултатът е все така впечатляващ - още две номинации за "Оскар" за ролите на неподкупно ченге в "Серпико" (Serpico" 1973) и на бисексуален банков крадец в "Кучешки следобед" (Dog Day Afternoon" 1975).
И двата филма са изключително добре приети, заради оригиналната трактовка на актуалната тема за престъпността, а Пачино се доказва като актьор с разностранни възможности. Следва ролята му на адвокат в "И справедливост за всички" (...And Justice For All" 1979), която му носи четвърта номинация за академична награда "Оскар".
Във филма на Брайън Де Палма “Белязания” (Scarface" 1983) Пачино е скандалният кубински наркобарон Тони Монтана, а негови партньори са Мишел Пфайфър и Робърт Лоджия. След този филм големият актьор отсъства цели 4 г. от екрана. През 1989 г. се завръща със страстния трилър "Море от любов" (Sea of Love) с Елън Бъркин. По-късно същата година дебютира като режисьор на филма "Local Stigmatic" (1989). А седем години по-късно втория му опит в режисурата "Looking for Richard" е оценен високо от критиката.
Деветдесетте години са много продуктивни за Пачино. Той участва в редица големи продукции, изпълнявайки най-разнообразни роли. През 1990-а например, печели още една номинация за "Оскар" в раздела за поддържаща роля във филма на Уорън Бийти "Dick Tracy" и за трети път е Майкъл Корлеоне в "The Godfather III".
След толкова много номинации най-накрая Пачино получава първия си "Оскар" за най-добър актьор за ролята на слепия ветеран във филма на Мартин Брест "Усещане за жена" (Scent of a Woman 1992), като в същото време пак е предложен за статуетката за поддържащата си роля в "Glengarry Glen Ross". През 1993-а отново работи под режисурата на Брайън Де Палма във филма "Пътят на Карлито (Carlito's Way). През 1995-а в тандем с Робърт де Ниро участва в запомнящия се филм на Майкъл Ман "Жега" (Heat).
През 1997-а Пачино отново получава овации за ролята си на дребен гангстер в "Дони Браско", където му партнира Джони Деп. През същата година се превъплъщава и в ролята на Дявола в модерната притча "Адвокат на дявола" (The Devil's Advocate), в който му партнират Киану Рийвс и Чарлиз Терън. Следва поредният му успех във "Вътрешен човек" (The Insider), в който главната роля изпълнява Ръсел Кроу.
През цялата си кариера Пачино се раздвоява между любовта си към сцената и екрана. Макар, че се възприема предимно като театрален актьор, филмите са тези, които го прославят по целия свят. Кариерата му обхваща пет десетилетия и над тридесет филма. Пачино никога не се е женил, въпреки няколкото дълготрайни връзки с актрисите Джил Клейбърг, Марти Келър и Даян Кийтън.
През 1989-а от връзката му с преподавателката по актьорство Джан Терънт се ражда дъщеря му - Джули. Пачино е известен с алергията си към звездния блясък и затова стои далеч от светската суматоха. Живее в скромен апартамент в Ню Йорк с приятелката си - актрисата Бевърли Д'Анджело, с която се запознава през 1977 г. От нея има две деца. През януари 2001 г. Пачино получава "Златен глобус" за цялостна кариера.
На тфа скреен шотче има някои филм!!!Един които ме кефи много е Frankie & Johnny!!!
